Кои са основните кандидати за президент на изборите на 25 октомври 2026 г.?

В бюлетината за президент и вицепрезидент на 25 октомври 2026 г. има 27 кандидатски двойки - рекорден брой. Основните са три: Андрей Гюров и Георги Кандев (№ 4), Костадин Костадинов и Петър Волгин (№ 11) и Илияна Йотова и Кирил Вълчев (№ 25). Само те имат подкрепата на партия от Народното събрание и само те получават над 5 процента в независимите национални проучвания.

Актуализирано: 17 октомври 2026 г.

Централната избирателна комисия регистрира 28 двойки, но заличи едната, защото от подадените 3262 подписа валидни се оказаха 2096 - под изискуемия минимум от 2500. Така в бюлетината остават 27, при 23 на изборите през 2021 г. Двадесет от тях са издигнати от инициативни комитети, а седем - от партии.

Изборите са редовни: мандатът, започнал през януари 2022 г., изтича през януари 2027 г. Илияна Йотова е президент от 23 януари 2026 г., когато Конституционният съд установи оставката на Румен Радев. Той се кандидатира на парламентарните избори през април и от 8 май 2026 г. е министър-председател.

Защо точно тези три двойки са основните?

Защото два независими критерия - подкрепа от партия в парламента и резултат в проучванията - водят до едни и същи три имена.

В 52-рото Народно събрание има пет партии: „Прогресивна България“ (131 депутати), ГЕРБ-СДС (39), „Продължаваме промяната - Демократична България“ (37), ДПС (21) и „Възраждане“ (12). Три от тях стоят зад кандидат. „Прогресивна България“ и БСП подкрепят Йотова и Вълчев, „Продължаваме промяната“, „Да, България“ и ДСБ - Гюров и Кандев, а „Възраждане“ издига лидера си Костадин Костадинов заедно с Петър Волгин. За първи път ГЕРБ няма свой кандидат за президент, а Бойко Борисов обяви, че партията няма да дава непоискана подкрепа на никого. ДПС също няма кандидат, а Делян Пеевски уточни: „на първи тур никого няма да подкрепим“.

Резултатите от проучванията сочат същото. В шестте независими национални изследвания от края на септември и началото на октомври само тези три двойки минават 5 процента, а всички останали остават под този праг.

Двойките подреждаме по номера им в бюлетината.

Кои са Андрей Гюров и Георги Кандев (№ 4)?

Андрей Гюров е икономист, бивш депутат и служебен министър-председател от февруари до май 2026 г. Двойката е издигната от инициативен комитет и има подкрепата на „Продължаваме промяната“, „Да, България“ и ДСБ.

Гюров е роден през 1975 г. в Гоце Делчев и е учил икономика в Софийския университет и в Truman State University в САЩ. Съосновател е на Движение „Да, България“, а през 2021 г. минава в „Продължаваме промяната“ и е депутат в три поредни Народни събрания, като оглавява и парламентарната група на ПП. През 2023 г. парламентът го избира за подуправител на БНБ. На 19 февруари 2026 г. президентът Йотова го назначава за служебен министър-председател; кабинетът му предава властта на правителството на Румен Радев на 8 май.

Георги Кандев работи в МВР от 1999 г. Бил е директор на областната дирекция на МВР в Благоевград и представител на министерството в Сърбия, а от края на февруари до 8 юни 2026 г., когато подава оставка, е временно изпълняващ длъжността главен секретар на МВР.

„Ще обещая само това, което президентът може да направи“, заяви Гюров при откриването на кампанията на 26 септември. В „Седмицата на Дарик“ на 10 октомври описа целта си така: „Искаме една наистина независима институция, която да може да бъде коректив на сегашното управление.“ Кандев още при представянето на двойката на 1 септември каза, че „Република България няма нужда от еднолична власт в ръцете на един човек, а има нужда да се спазва закона от всеки човек“.

В шестте независими проучвания двойката получава между 21,9 и 26,1 процента.

Кои са Костадин Костадинов и Петър Волгин (№ 11)?

Костадин Костадинов е основател и председател на „Възраждане“ и депутат от 2021 г. Двойката е издигната от „Възраждане“ - единствената партия в парламента, която регистрира кандидати от свое име.

Костадинов е роден през 1979 г. във Варна. Завършил е балканистика и право във Великотърновския университет, а през 2017 г. защитава докторат по етнография в БАН. Между 2013 и 2017 г. ръководи Регионалния исторически музей в Добрич, а през 2014 г. основава „Възраждане“. В сегашното Народно събрание оглавява парламентарната група на партията. Кандидатира се за президент и през 2021 г., когато с Елена Гунчева събира 3,92 процента и остава четвърти.

Петър Волгин е роден през 1969 г. в София и е завършил българска филология в Софийския университет. Дълги години е журналист в БНР, където води и предаването „Деконструкция“. От 2024 г. е евродепутат, избран с листата на „Възраждане“, без да е член на партията.

„Българският президент трябва да бъде гласът на истината“, каза Костадинов пред БНР на 23 септември. В „Тази сутрин“ по bTV на 16 октомври заяви: „Ако аз съм президент, ще настоявам за обявяване на активен неутралитет в конфликта между Русия и Украйна.“ Волгин настоява за повече правомощия на държавния глава: „Президентът трябва да има по-голяма роля при назначаване на правителството при оставка на кабинета.“

Шестте независими проучвания им дават между 6,4 и 12,7 процента.

Кои са Илияна Йотова и Кирил Вълчев (№ 25)?

Илияна Йотова е действащият президент - от 23 януари 2026 г., след девет години като вицепрезидент. Двойката е издигната от инициативен комитет и има подкрепата на „Прогресивна България“ и БСП.

Йотова е родена през 1964 г. и е завършила българска филология в Софийския университет. От 1990 до 1997 г. работи в БНТ като репортер, редактор и водещ, а накрая и като директор на информационните предавания. След това десет години ръководи пресцентъра на Националния съвет на БСП, депутат е в 40-ото Народно събрание и между 2007 и 2017 г. е член на Европейския парламент. Вицепрезидент е от 22 януари 2017 г., а през 2021 г. е преизбрана заедно с Румен Радев. След оставката му поема поста до края на мандата и става първата жена президент на България.

Кирил Вълчев е роден през 1973 г. в София, юрист е и от 2005 г. е управляващ съдружник в адвокатско дружество. Дълги години е автор и водещ на „Седмицата“ и „Годината“ по Радио „Дарик“ (Дарик е издател и на този сайт). През 2021 г. Народното събрание го избира за генерален директор на БТА, а през декември 2025 г. го преизбира.

При откриването на кампанията във Велики Преслав на 27 септември Йотова каза: „Днес имаме нужда от онова разбиране за държавност, където законите са еднакви за всички, където няма телефонно право, където държавата принадлежи на нас българите, на нейните граждани, а не на шепа политици.“ На предизборна среща в Бургас заяви: „Искам да бъда българският президент на мира.“ За ролята на институцията Вълчев каза: „Президентската институция не трябва да бъде полюсът или барикадата, от която да се раздава правосъдие.“

Подкрепата за двойката в шестте независими проучвания е между 41,4 и 50,2 процента.

Кои други кандидати се открояват?

Три двойки извън основните получават между 2 и 5 процента в поне две от шестте проучвания: Радостин Василев - Красимир Манов, Иван Христанов - Стоянка Черкезова и Ивелин Михайлов - Юлиана Матеева.

Радостин Василев и Красимир Манов (№ 17) са издигнати от МЕЧ - партията, която Василев основава през 2023 г. Той е юрист и бивш министър на младежта и спорта в кабинета на Кирил Петков, а Манов е експерт по енергийна сигурност и бивш депутат от МЕЧ. „България трябва да придобие рафинерията „Лукойл“, тя да стане българска“, заяви Василев в „120 минути“ по bTV на 11 октомври.

Зад Иван Христанов и Стоянка Черкезова (№ 18) стои инициативен комитет. Христанов е икономист, съосновател на партия „Единение“ и бивш депутат от „Продължаваме промяната“; в служебния кабинет на Андрей Гюров беше министър на земеделието и храните. Доц. Черкезова е демограф в Института за изследване на населението и човека към БАН. „Когато президентът е силен и независим от политическите формации в парламента, неговото вето е ветото на народа“, каза Христанов при старта на кампанията си в Гоце Делчев.

Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева (№ 19) са кандидати на партия „Величие“. Михайлов е икономист, идеолог на „Величие“ и главен изпълнителен директор на „Исторически парк“ АД, а в 51-ото Народно събрание беше депутат. Проф. Матеева преподава наказателно право и беше депутат в 50-ото и 51-ото Народно събрание. В „Седмицата на Дарик“ Михайлов обясни, че според него „има нужда в България да има играч извън системата“.

Където агенциите дават отделни данни за останалите 21 двойки, никоя от тях не минава 2 процента в повече от едно проучване. Пълният им списък е в края на текста.

Какво показват проучванията?

Шестте независими национални проучвания, публикувани между 30 септември и 8 октомври, дават една и съща подредба: първи са Йотова и Вълчев, втори - Гюров и Кандев, трети - Костадинов и Волгин.

Числата не се сравняват едно към едно, защото агенциите смятат от различна база. Маркет ЛИНКС включва и нерешилите, докато „Сова Харис“ брои само хората, които вече са избрали двойка - това обяснява част от разликата от близо девет пункта при водещата двойка. Таблицата не включва проучване на „Прогрес консулт“, възложено от инициативния комитет на една от двойките.

Нови проучвания могат да излизат до 23 октомври включително. От 00:00 ч. на 24 октомври до края на изборния ден огласяването на допитвания е забранено.

Ще има ли балотаж и кога?

Според всички агенции - почти сигурно. За победа на първия тур трябват едновременно две неща: над половината от действителните гласове и активност над 50 процента. Агенциите очакват да гласуват между 35 и малко над 40 процента от избирателите.

Правилото е записано в чл. 93 от Конституцията. Ако никой не бъде избран, до седем дни се провежда нов избор между двете двойки с най-много гласове. На втория тур няма праг за активност и печели двойката с повече гласове. Според хронограмата на ЦИК балотажът ще бъде на 1 ноември 2026 г., но комисията ще го насрочи официално само ако първият тур не излъчи победител. Агенциите, които коментират втория тур, очакват в него да се срещнат Йотова - Вълчев и Гюров - Кандев.

Всичките седем преки президентски избора от 1992 г. насам са приключвали на балотаж. През 2021 г. Румен Радев и Илияна Йотова взеха 49,42 процента на първия тур и 66,72 процента на втория. По-подробно правилата са обяснени в материала „Какво става, ако никой не спечели на първия тур?“.

Кой може да бъде кандидат за президент?

Български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.

Изискванията са в чл. 93, ал. 2 от Конституцията и важат и за вицепрезидента, който се избира в една листа с президента. По тази причина ЦИК обяви за недействителна регистрацията на първоначалния кандидат за вицепрезидент на двойка № 12 - по рождение той е бил съветски гражданин - и на негово място беше регистриран Александър Гарибов. Президентът може да бъде преизбран само веднъж.

Какво може президентът?

Президентът е държавен глава и върховен главнокомандващ, но не управлява: бюджетът, данъците и законите са работа на правителството и парламента.

Държавният глава може да върне приет закон за ново обсъждане, а парламентът преодолява ветото с гласовете на повече от половината от всички 240 депутати. Президентът ръководи Консултативния съвет за национална сигурност, назначава служебно правителство, когато парламентът не успее да излъчи редовно, назначава посланиците по предложение на правителството и упражнява правото на помилване. Повече за правомощията - в „Какво реално може президентът на България и какво не може?“.

Кога и как се гласува?

В неделя, 25 октомври 2026 г., от 7:00 до 20:00 ч. Които чакат пред секцията в 20:00 ч., могат да гласуват до 21:00 ч.

Кампанията приключва в полунощ на 23 октомври, а 24 октомври е ден за размисъл. С шофьорска книжка не се гласува. В секциите с 300 и повече избиратели гласуването е машинно - в страната такива са 9373. Извън България ЦИК определи над 600 секции в 60 държави. Практическите подробности са събрани в „Как да гласувам на президентските избори на 25 октомври 2026 г.?“, а адресите на секциите - в справката на ГРАО.

Всички 27 кандидатски двойки

Подредбата е по номера в бюлетината, определени чрез жребий от ЦИК на 23 септември 2026 г.