България със собствен глас в ЕС и НАТО: позициите на Гюров-Кандев

Андрей Гюров и Георги Кандев, кандидатите за президент и вицепрезидент на изборите на 25 октомври 2026 г., искат България да има собствен глас там, където се вземат решенията. ЕС и НАТО са рамката на българската политика, но не бива да звучат като чужда инструкция: съюзник със собствено мнение е по-силен съюзник. При всяко голямо решение президентът трябва да пита какво означава то за сигурността, икономиката и интереса на свободна България.

Актуализирано: 16 октомври 2026 г.

През октомври в Черно море бяха атакувани търговски кораби, а при един от ударите корабът беше на около 15 мили от българските териториални води. За хората по крайбрежието това е въпрос дали морето е безопасно за работа и почивка. За останалите - въпрос на цени. „Търговските маршрути през Черно море пренасят зърно, енергия и други стоки за целия свят“, напомни Гюров пред BBC.

Външната политика затова не е спор „Изток или Запад“. От нея зависи дали брегът ни е защитен и колко ще струват горивата - а накрая и дали някой ще ни помогне, когато стане трудно.

Позициите на Гюров и Кандев накратко

Какво означава България да има собствен глас според Гюров и Кандев?

Според двамата България трябва да казва позицията си навреме - на масата, където се решава, - и после да я обяснява на хората у нас.

Как изглежда обратното, се видя през септември. България се присъедини към общо изявление на 51 държави в ООН за войната в Украйна, а на следващия ден правителството заяви, че позицията ни „не е отразена в пълнота“. Гюров реагира във Facebook: „Ако имаме резерви те трябва да са изразени преди одобрението, а не след това. Не можем да направим общ ход с 50 държави и на следващия ден да се оправдаваме за него.“

Държава, която казва едно днес и друго утре, бързо губи доверието на партньорите си, а точно то се брои, когато ти трябва помощ. „България трябва да защитава позициите си без страх“, написа още Гюров. „Последователно. Без оправдания и двусмислени обяснения.“

Тук президентът има реален инструмент. Може да настоява позицията да се обсъди предварително, включително в Консултативния съвет за национална сигурност, и после публично да обясни какво е решено и защо. Властта дължи обяснение.

Какви са позициите на Гюров и Кандев за ЕС и НАТО?

Двамата искат България да бъде надежден съюзник в НАТО и активен член на ЕС, който има собствено мнение и го казва.

Гюров говори от опит. През пролетта, когато беше служебен премиер, ескалацията с Иран застраши и българска територия. „Знам от опит как работи съюзническата солидарност“, каза той пред BBC.

Съюзниците обаче помагат на онзи, на когото могат да разчитат. Оттук идва и отказът му от т.нар. многовекторна политика: „Така нареченият ‚многовекторен‘ подход не прави България по-независима. Прави я непоследователна и ненадеждна за партньорите ни.“

За Европейския съюз позицията му е балансирана. „Не виждам противоречие между независима България и силна Европа“, заяви той във Велико Търново. Европа „може да увеличи физическата, икономическата и социалната сигурност на България“, „но не може да свърши работата на българските институции вместо тях“. Училището, болницата, пътят и съдът у нас си остават наша грижа.

Как Гюров и Кандев определят националния интерес?

Мярката им е проста: какво ще промени едно решение в живота на хората в България.

Решение, взето в Брюксел или в София, се оценява по това какво стига до семейство в Смолян или до предприятие в Русе. На Деня на независимостта във Велико Търново Гюров зададе въпроса по-остро: „Защото иначе защо ни е независима държава, ако хората живеят в зависимости?“ Големите национални решения според него „трябва да се вземат след открит обществен дебат и при ясна отговорност пред гражданите“ - не в тесни кръгове и не под външен натиск.

Какво казват Гюров и Кандев за войната в Украйна?

Украйна е суверенна държава, нападната от Русия. Според Гюров България има интерес да участва активно в гаранциите за сигурност в Европа, но решенията за военни действия минават през парламента.

Кандев го формулира без заобикалки: „Украйна е суверенна държава с международно признати граници.“ И още: „Военни сили на Русия нахлуха в Украйна.“

За Гюров войната има и българско лице. „Първо, в Украйна има голяма диаспора български граждани“, напомни той в „Извън ефир“ - става дума най-вече за бесарабските българи. Когато като служебен премиер посети Киев през март, беше подписан протокол за гимназията в Болград.

Войната минава и през семействата. За смесените руско-украински семейства Гюров попита: „Кой трябва да загине във войната - майката или таткото?“ Кандев гледа на това по сходен начин: „Военните действия никога не са добре - нито за едната, нито за другата страна.“

Отделен въпрос е т.нар. Коалиция на желаещите - държавите, които подготвят гаранции за сигурността на Украйна и Европа. Гюров смята за „съвсем нормално за българската държава да бъде част“ от нея и го обяснява със собствения глас: „Ние имаме интерес като държава да бъдем част, активна част, и да имаме глас.“ За 10-годишното споразумение с Украйна уточни, че „в него има само възможности за развитие на българската икономика и на българската отбранителна индустрия“.

Може ли президентът да изпрати български войници?

Не и сам. Изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната се решава от Народното събрание. Гюров го потвърди: „когато става въпрос за военни действия, трябва да мине през парламента“. В такива решения, по думите му, „президентската институция има глас, но няма правомощия“.

Каква е позицията на Гюров и Кандев за Русия?

„Правенето на сделки с Русия не е правилният път“, заяви Андрей Гюров пред БНТ. Сделката за руски дизел не свали цените, а войната на Русия вече стига до българския бряг.

Аргументът му е конкретен. „При обявяването на сделката цените паднаха леко и след това се вдигнаха отново“, отбеляза той и предупреди, че „тази сделка няма да облекчи по никакъв начин цените на дизела“.

За атаките срещу корабите Гюров настоява за пълно разследване, но добавя: „нека не бъдем наивни“. Пред BBC беше по-директен: „Войната на Русия срещу Украйна превърна Черноморския регион в сериозен риск за сигурността“. Според него руският посланик е трябвало да бъде привикан за обяснения.

Българската политика често кара хората да избират страна - нашите срещу вашите, Изток срещу Запад. Гюров и Кандев не искат президентът да участва в тази война, защото президентът няма свои и чужди граждани. Работата му е да пита какво е добро за България и да го казва ясно.

Какво предлагат Гюров и Кандев за сигурността в Черно море?

Гюров настоява за незабавни консултации със съюзниците по член 4 на НАТО и за конкретен план за защита на крайбрежието и корабоплаването.

На 13 октомври, след поредните атаки, той написа: „Настоявам правителството незабавно да поиска консултации по член 4 от Договора за НАТО и да представи конкретен план за защита на българското крайбрежие и корабоплаването.“

Член 4 не е обявяване на война. По него съюзниците сядат заедно, когато някой от тях смята, че е застрашен. „Не говорим за ескалация, а за консултации с нашите съюзници“, уточни Гюров. Очаква обаче резултат: „Чл. 4 предполага конкретни действия, не само разговори на чай и кафе.“

Защо точно сега? „Би било грешка да чакаме нова атака, преди да предприемем мерки.“ Гюров критикува и темпото, с което страната се подготвя: „Това няма да стане, ако поръчваме зенитни системи, които ще бъдат доставени 2030 г.“

Президентът не води външната политика и не решава сам за използването на армията. Като върховен главнокомандващ и председател на Консултативния съвет за национална сигурност обаче може да събере институциите, да поиска от тях план и да поставя въпроса публично, докато не получи отговор.

Какво разбират Гюров и Кандев под енергийна независимост?

За Гюров енергийната независимост означава избор: държавата сама да решава откъде да купува енергия, за да не зависят сметките на хората от един доставчик.

Във Велико Търново той постави енергийните източници на първо място сред решенията, които една държава трябва да може да взема сама. Колкото повече са възможностите, толкова по-трудно някой ще ни диктува цената на горивата и тока.

Като служебен премиер Гюров настоя рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ да работи без прекъсване и при спазване на санкциите, за да няма сътресения на пазара на горива. В разговор с държавния секретар на САЩ Марко Рубио двамата се съгласиха, че България трябва да осигури ядрено гориво от алтернативни източници.

Енергетиката е от темите, които не могат да започват и да спират според изборния календар. Правителствата имат мандат, а България трябва да има непрекъснато бъдеще.

Какво може да направи президентът във външната политика?

Президентът не решава сам въпросите на войната и мира, но представлява България в международните отношения, е върховен главнокомандващ и председателства Консултативния съвет за национална сигурност.

Конституцията разпределя ролите ясно. Парламентът решава за войната и мира и за изпращането на войски извън страната, правителството провежда външната политика, а президентът назначава посланиците по предложение на правителството и може да връща закони.

Гюров вижда в Консултативния съвет за национална сигурност мястото, където президентът и правителството търсят съгласие. Попитан как ще го постига, отговори кратко: „Чрез механизма на Консултативния съвет по национална сигурност.“ Към кабинета обещава баланс: „Ще подкрепям кабинета, когато взима добри решения и ще критикувам, когато е нужно.“

Кандев описва ролята така: „Такава е функцията на президента, да бъде обединител, а не разединител на нацията.“ Президентът принадлежи на държавата, не на партия, и дължи ясно обяснение - какво решава, защо, на какви факти стъпва и докъде стигат правомощията му.

Държава, на която можеш да разчиташ, се познава в първия ден след удар като тези в Черно море: знае какво иска от съюзниците си и го казва на хората.

Платен материал от предизборната кампания на Андрей Гюров и Георги Кандев.

Купуването и продаването на гласове е престъпление.