Кратък отговор: Президентските избори са важни, защото държавният глава е институцията, която поема държавата, когато парламентът и правителството се провалят. Той назначава служебните кабинети, връчва мандатите, командва армията и може да спира закони чрез вето и Конституционния съд. В България от 2021 г. насам тези „резервни“ правомощия се използват постоянно.

На 19 януари 2026 г. Румен Радев се обърна към нацията и обяви, че подава оставка. Четири дни по-късно Конституционният съд прекрати пълномощията му, а вицепрезидентът Илияна Йотова стана първата жена президент на България. Месец след това тя назначи служебното правителство на Андрей Гюров, което трябваше да проведе осмите парламентарни избори за пет години.

В тази поредица от дати се крие отговорът на въпроса, който мнозина задават всяка есен на изборна година: защо изобщо да ни пука кой е президент, щом „той само реже ленти“? Защото последните пет години показаха нещо, което Конституцията от 1991 г. не е предвидила - че резервните правомощия на държавния глава могат да станат основни.

Какво всъщност прави президентът на България?

Българският президент е държавен глава, а не глава на изпълнителната власт. Той не съставя бюджета, не определя данъците и не управлява министерствата. Това е причината мнозина да смятат поста за представителен.

Това обаче е половината истина. Конституцията дава на президента правомощия, които „спят“, докато политиката работи нормално, и се събуждат, когато тя се счупи:

  • връчва мандатите за съставяне на правителство на парламентарните групи;
  • назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори, ако мандатите се провалят;
  • връща приети закони за повторно обсъждане (вето);
  • сезира Конституционния съд и назначава четирима от неговите 12 съдии;
  • е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и ръководи Консултативния съвет за национална сигурност;
  • назначава посланиците и шефовете на част от службите за сигурност по предложение на правителството.

Защо президентът стана толкова важен след 2021 г.?

Между април 2021 г. и април 2026 г. българите гласуваха за парламент осем пъти. Седем пъти държавата беше управлявана от служебни кабинети на Стефан Янев, Гълъб Донев, Димитър Главчев и Андрей Гюров. Всеки от тях беше назначен с указ на президента.

Служебният кабинет не е технически секретар. Той сменя областните управители, управлява бюджета, взима решения за енергетиката, за армията и за подготовката на изборите. С други думи - в продължение на месеци, понякога общо години, реалната изпълнителна власт в България идваше от „Дондуков“ 2.

Конституционните промени от 2023 г. ограничиха свободата на президента: служебният премиер вече трябва да бъде избран от кратък списък длъжностни лица - председателя на парламента, управителя или подуправител на БНБ, председателя или заместник-председател на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник. Но изборът от този списък, съставът на кабинета и моментът на назначаването все още са в ръцете на държавния глава.

Има ли значение кой е президент, когато има стабилно мнозинство?

След изборите на 19 април 2026 г. „Прогресивна България“ на Румен Радев има 131 от 240 депутати - самостоятелно мнозинство, каквото страната не беше виждала от години. Това променя ролята на президента, но не я отменя.

Ветото на президента може да бъде преодоляно с 121 гласа, следователно управляващото мнозинство може да го отхвърли само. Сезирането на Конституционния съд обаче не може да бъде „прегласувано“ - решението остава в ръцете на съдиите. Президентът остава и единственият национално избран политик извън парламента, чийто глас се чува в същия мащаб като този на премиера.

Затова истинският въпрос на тези избори не е дали президентът има власт. Въпросът е как ще я използва - като съюзник на управлението или като негов коректив. И двата модела имат цена и полза, но изборът между тях е на избирателите.

Колко дълго ще управлява новият президент?

Пет години - от януари 2027 г. до януари 2032 г. Това е по-дълго от живота на всяко правителство, съставено в България от 2021 г. насам. Президентът, когото избираме на 25 октомври, почти сигурно ще надживее поне едно правителство и ще бъде този, който отваря и затваря следващата политическа криза, ако тя дойде.

Защо тази седмица е подходящият момент да мислим за президента?

Защото президентските избори традиционно привличат по-малко внимание от парламентарните - и по-малко избиратели. През 2021 г. на балотажа гласуваха 34,64% от избирателите. Когато институцията, която пази ключовете за кризисните моменти, се избира от една трета от хората, останалите две трети са оставили тези ключове в чужди ръце.

Въпроси и отговори

Кога са президентските избори в България през 2026 г.?

Първият тур е в неделя, 25 октомври 2026 г. Секциите са отворени от 7:00 до 20:00 часа. Ако никой кандидат не бъде избран, балотажът между първите двама е на 1 ноември 2026 г.

Какви правомощия има президентът на България?

Президентът е държавен глава и върховен главнокомандващ. Той връчва мандатите за правителство, назначава служебни кабинети, насрочва избори, налага вето на закони, сезира Конституционния съд, назначава посланици, дава гражданство и помилва. Той не управлява бюджета и данъците.

Може ли президентът да свали правителството?

Не. Президентът не може да освободи правителството или да разпусне парламента по собствено желание. Той разпуска Народното събрание само ако и трите мандата за съставяне на кабинет се провалят.

Защо президентските избори са важни, ако президентът е представителна фигура?

Защото от 2021 г. насам президентът назначи седем служебни правителства, които реално управляваха страната месеци наред. В криза президентът е институцията, която държи държавата в движение.

Колко е мандатът на президента?

Пет години. Един човек може да бъде избиран за президент най-много два пъти. Новият президент ще встъпи в длъжност през януари 2027 г.

Източници

  1. Конституция на Република България (parliament.bg)
  2. Централна избирателна комисия (cik.bg)
  3. решения на Конституционния съд от януари 2026 г.