Има ли смисъл да гласувам на президентските избори?

През октомври 2006 г. Георги Първанов спечели 64,05% от гласовете на първия тур. Нито един български президент преди или след него не е събирал такъв дял на първо гласуване. И въпреки това седмица по-късно страната отново отиде до урните - за балотаж срещу Волен Сидеров, когото Първанов изпревари с над 40 пункта.

Причината беше една цифра: на първия тур бяха гласували 44,11% от избирателите. Конституцията изисква за избор от първия тур не само мнозинство, но и участие на повече от половината от имащите право на глас. Хората, които си бяха останали вкъщи, не бяха „гласували против никого“. Те просто бяха решили, че ще има втори тур.

Тази история е най-краткият отговор на въпроса дали гласът има значение. На президентските избори дори негласуването се брои.

Има ли значение гласът ми, ако победителят изглежда ясен?

Има, и то поне по три начина.

Първо, гласът ви решава дали ще има балотаж. Към началото на октомври проучванията дават преднина на двойката Илияна Йотова - Кирил Вълчев, следвана от Андрей Гюров - Георги Кандев и Костадин Костадинов - Петър Волгин. Но изборът от първия тур зависи от две условия едновременно - над 50% от действителните гласове и над 50% активност. На парламентарните избори през април 2026 г. активността беше 50,70% - на косъм над прага. Дали той ще бъде преминат на 25 октомври, зависи от хората, които още не са решили дали да излязат.

Второ, размерът на победата има значение. Президент, избран от една трета от избирателите, и президент, избран от мнозинството на нацията, говорят с различна тежест - пред парламента, пред правителството и пред партньорите в ЕС и НАТО.

Трето, разпределението на гласовете показва какво мисли обществото. Резултатът на всеки кандидат, дори на тези без шанс за победа, е послание към партиите за следващите парламентарни и местни избори.

Какво става, ако не гласувам?

Нищо драматично - и точно в това е проблемът. Изборите се провеждат, президент бъде избран, а вашето мнение просто не е част от резултата.

Ниската активност увеличава тежестта на организирания вот - на хората, които гласуват винаги, независимо от времето, кампанията и кандидатите, и на зависимите гласове, които някой е „мобилизирал“. Колкото по-малко са свободните избиратели в секцията, толкова по-голям дял от резултата се пада на контролирания вот. Купуването на гласове е най-ефективно при ниска активност.

С колко гласа се избира президент?

През 2021 г. Румен Радев спечели балотажа с около 1,54 милиона гласа и 66,72%. На хартия това е категорична победа. Но активността на втория тур беше 34,64% - така че държавният глава получи мандат от по-малко от един на всеки четирима души в избирателните списъци.

Не е нужно да харесвате или да не харесвате резултата, за да видите проблема: най-високата позиция в държавата се реши от малцинство, защото мнозинството се отказа да участва.

Ами ако не харесвам никого от кандидатите?

В бюлетината има опция „Не подкрепям никого“. Гласът с нея се отчита при избирателната активност, но не отива при нито един кандидат. Това е видим, преброим протест - за разлика от негласуването, което изглежда точно като безразличие.

Ако нито един от 27-те кандидата не ви убеждава напълно, другият честен подход е да гласувате за този, чиито виждания за правомощията на президента са най-близо до вашите. Президентът не определя цените и пенсиите. Той решава как ще се използват ветото, Конституционният съд, мандатите и армията. Това са по-конкретни въпроси от „харесвам ли го“.

Защо президентските избори имат по-ниска активност от парламентарните?

Защото много хора смятат поста за символичен, а кампаниите рядко обясняват какво точно решава президентът. Резултатът е порочен кръг: ниската активност отслабва легитимността на президента, а по-слабият президент потвърждава впечатлението, че постът е без значение.

Изходът от този кръг е прост и отнема десет минути в неделя.