Какво реално може президентът на България и какво не може?

През май 2025 г. Румен Радев предложи национален референдум дали България да приеме еврото през 2026 г. Предложението беше внесено официално, в съответствие със закона, който дава това право на президента. И не стигна до гласуване - тогавашният председател на парламента Наталия Киселова го обяви за недопустимо и го върна, без да бъде разгледано. На 1 януари 2026 г. България влезе в еврозоната.

Епизодът е най-добрата илюстрация за граничната линия на президентската власт. Президентът може да постави въпрос пред държавата. Не може да наложи отговора.

Тази граница е важна, защото през всяка кампания кандидатите обещават неща, които не зависят от тях. Затова преди 25 октомври си струва да знаем точно какво може и какво не може държавният глава.

Може ли президентът да спре закон?

Може да го забави, но не и да го спре окончателно. Президентът има право да върне приет закон на Народното събрание за повторно обсъждане - това е т.нар. отлагателно вето. За да го преодолее, парламентът трябва да приеме закона отново с мнозинство от над половината от всички народни представители, т.е. поне 121 гласа.

Има обаче и по-силен инструмент: президентът може да сезира Конституционния съд. Ако съдът обяви закона за противоконституционен, нито парламентът, нито правителството могат да го „прегласуват“. При сегашния парламент, в който „Прогресивна България“ има 131 депутати, именно Конституционният съд е реалният лост на всеки президент, който не е съгласен с мнозинството.

Може ли президентът да свали правителството или да разпусне парламента?

Не. Президентът не може да освободи правителство и не може да разпусне Народното събрание, когато пожелае. Той разпуска парламента и насрочва нови избори само ако и трите мандата за съставяне на правителство се провалят. В последните три месеца от мандата си президентът няма право да разпуска парламента изобщо.

Какво се случва, когато парламентът не може да състави правителство?

Тогава президентът става главното действащо лице. Той връчва първия мандат на най-голямата парламентарна група, втория - на втората по големина, а третия - на група по свой избор. Ако и третият мандат се провали, президентът назначава служебно правителство и насрочва избори.

След конституционните промени от 2023 г. служебният премиер се избира от ограничен списък: председателят на Народното събрание, управителят или подуправител на БНБ, председателят или заместник-председател на Сметната палата, омбудсманът или негов заместник. Така през 2026 г. Илияна Йотова назначи за служебен премиер бившия подуправител на БНБ Андрей Гюров.

Какво може президентът - и какво не може?

Може ли президентът да реши въпроси като еврото, цените или пенсиите?

Не. Тези въпроси са в правомощията на парламента и на правителството. Президентът може да изрази позиция, да постави темата публично, да предложи референдум или да върне закона, с който се решават. Окончателното решение обаче не е негово.

Затова обещанията от типа „ще сваля цените“ или „ще вдигна пенсиите“ на президентски избори са знак, че кандидатът или не познава поста, за който се кандидатира, или разчита, че избирателите не го познават.

Какви правомощия има президентът в съдебната система?

Президентът назначава четирима от 12-те съдии в Конституционния съд. Той назначава и освобождава председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор по предложение на Висшия съдебен съвет. Може да откаже назначението веднъж, но ако съветът направи същото предложение повторно, президентът е длъжен да подпише указа.

Каква е ролята на вицепрезидента?

Вицепрезидентът се избира заедно с президента в обща двойка и упражнява правомощията, които президентът му възложи - обикновено по гражданството, помилването и убежището. Ако президентът напусне поста предсрочно, вицепрезидентът става президент до края на мандата. Точно така Илияна Йотова стана държавен глава през януари 2026 г.