С какво президентските избори 2026 са различни от всички досега?

Когато Румен Радев влезе в „Дондуков“ 2 през януари 2017 г., малцина биха предположили, че ще го напусне по собствено желание една година преди края на втория си мандат - за да се яви на парламентарни избори. Още по-малко биха предположили, че ще ги спечели с абсолютно мнозинство.

И двете неща се случиха в рамките на четири месеца. На 19 януари 2026 г. Радев обяви оставката си. На 19 април „Прогресивна България“ получи 43,91% от гласовете и 131 места в Народното събрание. България получи стабилно правителство за пръв път от години - и изправи президентската институция пред въпрос, на който досега не се налагаше да отговаря.

Защо президентските избори 2026 са различни?

Президент и премиер от един лагер не са новост. Георги Първанов съжителстваше с правителството на Сергей Станишев, а Росен Плевнелиев - с кабинетите на Бойко Борисов. Много по-често обаче отношенията между „Дондуков“ 2 и Министерския съвет бяха конфликтни: Желю Желев воюваше с правителствата на Филип Димитров и Жан Виденов, Плевнелиев - с кабинета „Орешарски“, Румен Радев - с третото правителство на Борисов.

Новото през 2026 г. е друго. Премиерът е бивш президент. Кандидатката, която подкрепя неговата партия, беше негов вицепрезидент в продължение на девет години. А управляващата партия има самостоятелно мнозинство в парламента. Такава политическа близост между двете институции, съчетана с такава концентрация на власт в парламента, страната не е виждала.

Кои са основните кандидати за президент през 2026 г.?

В бюлетината има 27 двойки. Според проучванията от края на септември и началото на октомври трите с най-висока подкрепа са:

• Илияна Йотова - Кирил Вълчев, подкрепени от „Прогресивна България“, БСП - „Обединена левица“ и ВМРО - БНД. Йотова е действащ президент от януари 2026 г., а преди това беше вицепрезидент в продължение на девет години.
• Андрей Гюров - Георги Кандев, подкрепени от „Продължаваме промяната - Демократична България“. Гюров беше служебен премиер от февруари 2026 г. до съставянето на редовния кабинет, а преди това - подуправител на БНБ.
• Костадин Костадинов - Петър Волгин, издигнати от „Възраждане“.

Проучванията на „Алфа Рисърч“, „Маркет Линкс“, „Галъп интернешънъл болкан“, „Тренд“, „Мяра“ и „Сова Харис“ дават на Йотова между 44,5% и 51,6% сред хората, които заявяват, че ще гласуват. Гюров е между 23,7% и 27,5%, а Костадинов - между 8% и 12,7%.

Какво се решава на президентските избори 2026 - личности или модел на власт?

Ето тук е същината. Изборът е между два модела, и двата имат своите аргументи.

Президент съюзник. Аргументът „за“: след пет години политическа нестабилност държавата има нужда от синхрон между институциите, а не от нова война между „Дондуков“ 2 и правителството. Президент и кабинет от една посока могат да действат по-бързо във външната политика, отбраната и кризисните ситуации. Аргументът „против“: президентът губи ролята си на независим арбитър, а концентрацията на власт отслабва вътрешния контрол.

Президент коректив. Аргументът „за“: при абсолютно мнозинство в парламента президентът остава една от малкото национално избрани фигури, които могат да сезират Конституционния съд, да връщат закони и публично да поставят въпроси, които управляващите предпочитат да избегнат. Аргументът „против“: ветото може лесно да бъде преодоляно от мнозинството, а постоянната конфронтация може да вкара страната обратно в спиралата на конфликти.

Нито един от двата модела не е по дефиниция добър или лош. Но трябва да се назове ясно, защото именно той ще определи как ще изглежда властта в България до 2032 г.

Защо са толкова много кандидатите за президент?

27 двойки са рекорд за преки президентски избори в България. Досегашният рекорд беше 23 през 2021 г., а през 1992 и 2016 г. имаше по 21 кандидатури. Големият брой се дължи основно на инициативните комитети - повечето двойки са издигнати не от партии, а от групи граждани.

На практика многото кандидати означават и по-голям риск гласовете да се разпилеят, а оттам и по-голяма вероятност за балотаж. Те правят по-трудно и сравнението между кандидатите, затова дебатите и медийните интервюта са по-важни от обикновено.

Предсрочни ли са президентските избори?

Не. Изборите се провеждат в редовния срок, защото петгодишният мандат, започнал през януари 2022 г., изтича през януари 2027 г. Оставката на Румен Радев не съкрати мандата - вицепрезидентът Илияна Йотова го довършва. Новоизбраният президент ще встъпи в длъжност през януари 2027 г.