Какво показа първият тур на президентските избори?

Илияна Йотова и Кирил Вълчев водят пред Андрей Гюров и Георги Кандев с 34,76 срещу 31,95 процента. Разликата е 42 719 гласа при най-ниската активност на президентски избори досега - 23,16 процента. Балотажът е на 1 ноември, а малката преднина оставя изхода от него несигурен.

Актуализирано: 27 октомври 2026 г.

Месец преди вота преднината на Илияна Йотова изглеждаше трудно преодолима. Шестте национални проучвания от началото на кампанията ѝ даваха между 18 и 27 процентни пункта повече от Андрей Гюров. В неделя разликата се сви под три пункта, а над пет милиона избиратели не гласуваха. „Всичко започва от 0“, обобщи на следващата сутрин социологът Първан Симеонов.

Резултатите поставят и въпроса за подкрепата за управляващите. Половин година след парламентарните избори голяма част от техните избиратели не участваха във вота. Данните показват отчетливи различия според възрастта и мястото на живеене. При толкова ниска активност всеки подаден глас има по-голяма относителна тежест, отколкото преди пет години, когато гласуваха 2,7 милиона души.

Какви са резултатите?

Никоя двойка не получи над половината от гласовете, а активността остана под 50 процента. Затова президент не е избран и на балотаж отиват Йотова - Вълчев с № 25 и Гюров - Кандев с № 4.

Гласовете за първите три двойки и за „Не подкрепям никого“ са от официалното решение на ЦИК от 27 октомври. Данните за останалите са при 100 процента обработени протоколи. ЦИК изчислява дяловете от всички действителни гласове, включително тези за „Не подкрепям никого“.

Защо прогнозите се разминаха с резултата?

Агенциите очакваха да гласуват между 35 и 40 процента от избирателите, но активността се оказа едва 23 процента. Според социолозите избирателите на Гюров са били по-мобилизирани и това е повлияло на резултата при толкова ниско участие.

Дори проучванията на „Маркет ЛИНКС“ и „Сова Харис“ от 13-19 октомври даваха на Йотова преднина от съответно 16,7 и 24,4 пункта. „Никой не очакваше толкова ниска избирателна активност“, призна в изборната нощ Първан Симеонов от „Мяра“. Паралелните преброявания след затварянето на секциите вече показаха много по-малка разлика. Най-точна беше „Мяра“ с 35,0 на 31,9 процента, а „Маркет ЛИНКС“ дори постави Гюров на първо място.

„Имахме един мобилизиран електорат, който е по-скоро младежки, либерален и градски, и имахме едно демобилизирано общество“, обясни Яница Петкова от „Мяра“. Според „Тренд“ всеки четвърти гласувал за Гюров е взел решението си по време на кампанията, а при Йотова това важи за един от всеки шест. Симеонов смята, че много от избирателите на Радев са подценили вота: „Може би този електорат е решил, че мачът е свършил още през април“.

Какво означава рекордно ниската активност?

Гласуваха 1 525 034 от общо 6 584 025 избиратели. Предишната най-ниска активност беше 34,84 процента на балотажа през 2021 г. За сравнение, на първия тур тогава участваха 2 687 307 души, а през 2016 г. - 3 947 575.

Ако и на балотажа гласуват около 1,5 млн. души и резултатът е близък, победителят може да получи около 750 хиляди гласа. Това е приблизително половината от подкрепата, с която Румен Радев спечели през 2021 г., и около един на всеки девет избиратели в списъците.

Най-голям е спадът сред избирателите на управляващите. „Избирателната активност ни изненада. Най-големият спад е при управляващите, а не при тези, които не издигнаха кандидати“, коментира в изборния ден Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“. По оценка на „Мяра“ са гласували около 500 хиляди от хората, подкрепили „Прогресивна България“ през април - по-малко от една трета от тях. Председателят на парламентарната ѝ група Петър Витанов вижда в това възможност за втория тур: „Ние имаме много по-голям резерв“.

ГЕРБ и ДПС нямаха свои кандидати. Според „Алфа Рисърч“ са гласували около 30 процента от редовните избиратели на ГЕРБ и около 15 процента от тези на ДПС. В Кърджалийско активността към 16:00 ч. беше 6,76 процента, а в село Лютово, община Белица, дотогава не беше гласувал нито един от 158-те избиратели, съобщи БНР. Бойкот на изборите обявиха общините Белица и Сунгурларе.

Политическите сили дават различни обяснения за ниската активност. Според Йотова „неучастието на втората политическа сила се отрази и на избирателната активност“. Румен Радев обвини ПП-ДБ, Делян Пеевски и ГЕРБ, а Асен Василев от ПП определи вота като червен картон за управлението. Добромир Живков от „Маркет ЛИНКС“ търси причината в кандидатите: „Хората не намериха кой да ги вдъхнови от кандидатите, за да отидат до урните.“

Кой гласува за Йотова и кой за Гюров?

Гюров печели в София, Пловдив-град и чужбина, а Йотова - в останалите 27 района. Той получава по-голяма подкрепа сред младите и висшистите, тя - сред по-възрастните и хората от малките населени места.

Само трите столични района дават на Гюров преднина от около 90 хиляди гласа. В 23-ти район резултатът му е 54,4 процента срещу 21,9 за Йотова. От чужбина той добавя още 18 636 гласа преднина: там получава 45,8 процента срещу 22,8 и води убедително в Германия, Великобритания и САЩ. В останалата част от страната Йотова е напред с над 150 хиляди гласа. Най-висока е подкрепата ѝ в Хасково - 47,9 процента, а извън България тя печели в Турция, Северна Македония и Молдова.

Разликата личи и по възраст. Според „Алфа Рисърч“ сред избирателите до 30 години Гюров получава 38 процента, а Йотова - 31. При хората над 60 години съотношението е 48 процента за Йотова срещу 22 за Гюров. По данни на „Тренд“ почти една трета от гласувалите за Гюров живеят в София, докато близо половината от избирателите на Йотова са от малки градове и села.

Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ описа кампанията като „нещо като битка на племена“. И двамата кандидати обаче говорят за обединение. „България е една и не трябва да се делим на наши и ваши“, заяви Гюров, а Йотова обеща посланията ѝ да бъдат „към всички български граждани“.

От кои избиратели зависи балотажът?

Разликата от 42 719 гласа е по-малка от резултата на всяка от следващите четири позиции в класирането, включително „Не подкрепям никого“. При тази активност един процентен пункт е около 15 хиляди гласа. Затова голямо значение ще има как ще гласуват привържениците на отпадналите двойки и колко от неучаствалите в първия тур ще отидат до урните.

Гюров заяви, че няма да води преговори с партии: „Тези избори няма да бъдат решени в партийните централи“. Йотова не поиска подкрепа от конкретна партия.

Според социолога Андрей Райчев Гюров „успя да бетонира максималния възможен резултат за тази общност“ и сега трябва да търси съюзници. Йотова „трябва не толкова да търси съюзници, а да събере своя потенциал“ - избирателите на „Прогресивна България“, които не участваха в първия тур. „Достатъчно е половината от тях да се върнат. Тя има половин милион резерв“, казва Райчев.

Симеонов допуска и обрат: „Има потенциал Гюров да изпревари Йотова на балотаж, но този потенциал е преди всичко психологически потенциал.“

Все още не е ясно как ще постъпи ГЕРБ. Според различните агенции между 39 и 48 процента от участвалите в първия тур избиратели на партията са предпочели Гюров, а около една пета - Йотова. Бойко Борисов написа, че ГЕРБ няма да предлага непоискана подкрепа на никого. „Първият голям въпрос е какво ще прави тази седмица Бойко Борисов“, смята Райчев. Тома Биков от ГЕРБ насочи вниманието към премиера: „Големият опонент на Илияна Йотова е Румен Радев.“

В СДС се чуха различни позиции. На 26 октомври партията също заяви, че не дава непоискана подкрепа. На следващия ден заместник-председателят ѝ Румен Христов призова да се гласува за Гюров.

„Категорично не подкрепяме господин Гюров“, заяви Костадин Костадинов от „Възраждане“. Той няма да насочва избирателите си към определен избор и очаква те да се разделят между неучастие, „Не подкрепям никого“ и Йотова. Райчев и Симеонов също виждат в тях по-скоро потенциална подкрепа за Йотова. Райчев смята, че тя може да привлече и избиратели на ГЕРБ, макар участвалите на първия тур да предпочетоха Гюров.

ДПС още не е заявило позиция. Преди първия тур Делян Пеевски обеща, че партията няма да подкрепя никого, и добави: „след това ще мислим“.

Има ли подобен резултат в предишни избори?

От 1992 г. досега кандидатът, спечелил първия тур, винаги е печелил и балотажа. Победа на Гюров би била първият обрат. При победа на Йотова България за първи път ще избере пряко жена за президент.

През 2001 г. действащият президент Петър Стоянов завърши втори, с 1,4 пункта зад Георги Първанов, и загуби балотажа с 45,87 срещу 54,13 процента. Активността на втория тур се повиши с 13 пункта. От 1996 г. насам това е единственият случай, в който тя нараства между двата тура.

Йотова вече е първата жена президент на България, но зае поста през януари 2026 г. след оставката на Румен Радев, без пряк избор. Кирил Вълчев постави акцент върху възможността тя да бъде избрана: „Надявам се, че много хора ще гласуват на втория тур следващата седмица и България ще има жена президент.“

Какво ще означава победата на единия или другия кандидат?

При победа на Йотова президентът и парламентарното мнозинство ще бъдат от един политически лагер. Ако спечели Гюров, държавният глава ще бъде в опозиция на правителството, както беше Румен Радев при кабинетите на Бойко Борисов.

Новият мандат започва през януари 2027 г. и продължава пет години. „Прогресивна България“ има 131 от 240 депутати - повече от необходимите 121 гласа за преодоляване на президентско вето. Ветото може да забави закон на мнозинството, но парламентът може да го приеме отново и без гласовете на опозицията. Президентът може и сам да сезира Конституционния съд, докато за това са нужни поне 48 депутатски подписа.

Йотова говори за стабилност: „И аз не бих искала България още веднъж да бъде управлявана от сглобки.“ Гюров настоява за независимост на президентската институция. „Искаме една наистина независима институция, която да може да бъде коректив на сегашното управление“, каза той в „Седмицата“ на Дарик радио на 10 октомври.

Вотът се тълкува и като оценка за правителството на Румен Радев, почти шест месеца след като то пое властта. Боряна Димитрова вижда в резултата „предупредителен сигнал към управляващите“. Според Симеонов „ако Йотова загуби тези избори, това ще бъде загуба за Радев“, а за младата „Прогресивна България“ „не е много сигурно как ще ѝ подейства такава потенциална загуба“.

Радостин Василев от МЕЧ отива по-далеч: „Ако г-жа Йотова загуби изборите, сме изправени пред ситуация на предсрочни парламентарни избори.“ „Прогресивна България“ обаче има собствено мнозинство в парламента, избран през април 2026 г.

Самият Радев представя балотажа като избор „между мира и войната, между демокрацията и корупционния модел на сглобката“. Гюров му отговори с обръщение: „Г-н Радев, имате пълно мнозинство и пълна отговорност. Управлявайте! Изборът оставете на гражданите.“

Какво предстои до 1 ноември?

Кампанията приключва в полунощ на 30 октомври. Двата щаба потвърдиха дебат между Йотова и Гюров по БНТ в четвъртък, 29 октомври, от 21:00 ч., но телевизията още не го е обявила официално.

Кандидатите за вицепрезидент също размениха покани и условия за дебат. „Да бъде мъж. Каня го на дебат“, обърна се Кирил Вълчев към Георги Кандев още в изборната нощ. „Готов съм да се явя на дебат с вас, където и когато кажете“, отговори Кандев и добави, че „мъжеството не се дава с акт за раждане“.

Кандев постави три въпроса на Вълчев: дали ще напусне БТА, както самият Кандев е напуснал МВР, и два за помилвания на осъдени за наркотрафик. „Докато не получа отговори на тези въпроси, смятам, че дебатът между нас е напълно безсмислен“, заяви той. Вълчев е генерален директор на БТА, а преди това дълги години е водил „Седмицата“ по Дарик радио. Дарик е издател и на този сайт.

Спор предизвика и участието на правителството в кампанията. На 26 октомври Радев призова: „Нека в неделя да пратим сглобката в небитието и да подкрепим Йотова, за да бъде България в сигурни и достойни ръце.“ Призивът беше публикуван и в каналите на Министерския съвет. Инициативният комитет на Гюров и Кандев сезира ЦИК, а по същия повод са постъпили общо 72 сигнала.

Правителствената информационна служба отговори, че кампанията за балотажа формално още не е започнала. Радев защити публикацията: „Нашият пресцентър вече даде обяснение и отговори ясно по този въпрос.“ До следобеда на 27 октомври ЦИК не се беше произнесла.

Кога и как се гласува на балотажа?

Балотажът е в неделя, 1 ноември 2026 г., от 7:00 до 20:00 ч. Печели двойката с повече гласове, независимо от активността. На 31 октомври е денят за размисъл.

Гласува се с лична карта в секцията по адреса ви. Можете да я проверите в справката на ГРАО. В секциите с 300 и повече избиратели гласуването е само машинно. Извън страната секциите работят в същите часове по местно време, а избирателите без предварително заявление могат да гласуват с декларация.

Удостоверенията, издадени от МВР за първия тур на хора без валиден документ за самоличност, не важат за балотажа. Нови се издават в звената „Български документи за самоличност“ от 26 до 31 октомври между 8:30 и 17:00 ч., а на 1 ноември - от 8:30 до 19:00 ч.

Често задавани въпроси

Мога ли да гласувам на балотажа, ако не съм гласувал на първия тур?
Да. Всеки избирател от списъците може да участва във втория тур, независимо дали е гласувал на първия.

Има ли минимална активност, за да е валиден балотажът?
Не. Печели двойката с повече действителни гласове, независимо колко хора са гласували.

Как се отчита гласът „Не подкрепям никого“?
Той е действителен и се включва както в активността, така и в броя гласове, от който ЦИК изчислява дяловете. Не носи подкрепа на никоя двойка. На първия тур така гласуваха 67 353 души.

Имаше ли нарушения в изборния ден?
МВР отчете 242 сигнала, а ЦИК - 78 жалби и сигнала. „Изборите за президент и вицепрезидент протекоха спокойно, без купуване на гласове и манипулиране на вота“, заяви вътрешният министър Иван Демерджиев.

Кога новият президент поема поста?
Сегашният мандат изтича през януари 2027 г. Дотогава Илияна Йотова остава държавен глава, независимо от резултата на балотажа.