Андрей Гюров обещава да реагира още при първия сигнал за опасност, ако бъде избран за президент. Като върховен главнокомандващ и председател на Консултативния съвет за национална сигурност той ще събира институциите навреме и ще иска от правителството план за защита на крайбрежието и корабоплаването в Черно море. Гюров защитава мир, подкрепен с гаранции за сигурност. Решенията за война и за изпращане на български войски извън страната взема Народното събрание.

Актуализирано: 29 октомври 2026 г.

На 8 август сутринта в нива със слънчоглед край бившия гранично-пропускателен пункт „Кардам“ избухна дрон, долетял откъм Румъния. Мястото е на около 100 метра навътре в българска територия и на километър от компресорна станция на Трансбалканския газопровод. Пострадали нямаше. На 6 и 13 октомври дронове удариха четири търговски кораба в изключителната икономическа зона на България. Два от корабите потънаха, а 21 моряци са в неизвестност.

„Сега са дронове. А ако утре са ракети?“, написа Гюров на 7 октомври. Според него „при реална заплаха държавата трябва да действа бързо и да обясни ясно как защитава хората“. По NOVA той посочи и последиците за всекидневието: „Несигурността в региона се отразява пряко върху транспортните разходи, застраховките и цените на хранителните продукти“.

Какво ще прави като президент?

Гюров смята да използва правомощията си на върховен главнокомандващ и председател на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Обещанията му включват навременна реакция при заплаха, сътрудничество със съюзниците и модернизация на армията.

Какво ще направи Андрей Гюров На какво основание Свързано изказване
Ще свиква КСНС още при първата сериозна заплаха Председател на КСНС (чл. 100, ал. 3 от Конституцията) NOVA, 11 октомври 2026 г.
Ще настоява правителството да представи план за защита на крайбрежието и корабоплаването Препоръки на КСНС и публична позиция на държавния глава 13 октомври 2026 г.
Ще настоява за консултации със съюзниците по член 4 на НАТО Президентът представлява държавата, решението е на правителството 13 октомври 2026 г.
Ще работи за модерна армия с ПВО и противодронова защита, свързани със системите на НАТО Върховен главнокомандващ (чл. 100, ал. 1) 7 октомври 2026 г.
Ще следи парите за отбрана да носят реална готовност Публична позиция и КСНС 7 октомври 2026 г.

„Като върховен главнокомандващ ще работя за силна и модерна българска армия и за активна роля на България в сигурността на НАТО и Черноморския регион“, обеща Гюров. По думите му страната има нужда от „модерна ПВО, радари, противодронови способности, боеприпаси и подготвен личен състав, интегрирани със системите на НАТО“. Той настоява и за отчетност на разходите: „Парите за отбрана трябва да означават реална бойна готовност, а не просто скъпи договори.“

Чрез КСНС президентът събира правителството, парламентарните партии и службите. От съвета Гюров очаква конкертни мерки: „КСНС трябваше да направи реална оценка на ситуацията и да предложи конкретни мерки за защита“, каза той по NOVA на 11 октомври.

Може ли президентът да изпрати войници в Украйна?

Използването на български въоръжени сили извън страната се одобрява от Народното събрание според чл. 84, т. 11 от Конституцията. Президентът не може да вземе това решение. А цитатът, приписан на Гюров след първия тур, е измислен, установи Factcheck.bg.

Вечерта на 25 октомври във Facebook се появи публикация с твърдението, че като главнокомандващ Гюров щял да изпрати войски в Украйна. В нея не се посочваше кога и къде е казал това, но тя събра над 3700 споделяния. „Приписваният му цитат е изцяло измислен“, заяви пресцентърът на кампанията пред Factcheck.bg. Проверката отбелязва и че самият автор на публикацията признава, че член 5 на НАТО не съдържа такъв ангажимент.

Позицията на двамата кандидати не се е променила от началото на кампанията. „Никой няма да изпраща войски никъде“, заяви Георги Кандев на 15 октомври и добави: „Има две решения, които не позволяват изпращането на български войски в Украйна.“

Гюров смята за нормално България да участва в Коалицията на желаещите, която подготвя гаранции за сигурност на Украйна. „Когато става въпрос за военни действия, трябва да мине през парламента“, уточни той още на 2 септември.

Каква е позицията му за войната и мира?

Гюров защитава мир с гаранции за сигурност. Решението за война и мир е на Народното събрание съгласно чл. 84, т. 10 от Конституцията. Президентът може да обяви състояние на война само при нападение срещу България или при неотложни международни задължения, когато парламентът не може да се събере. В такъв случай Народното събрание незабавно се произнася по решението му (чл. 100, ал. 5).

„Нашата позиция е ясна: всички искаме мир“, заявява Гюров. Той свързва устойчивия мир с гаранциите за сигурност: „Мирът е цел. Реален и устойчив мир се постига с гаранции за сигурност, не със заплахи.“ Според него дипломацията и съюзите се допълват. „Дипломацията е необходима. Но тя не е алтернатива на възпирането и съюзите“, смята той.

„Ние сме държава от ЕС и НАТО, на Черно море и на източния фланг на Алианса“, напомня Гюров. „България не трябва да бъде поставяна между Европа и Русия.“ За края на войната в Украйна той използва същия критерий: „Справедливият мир е мир, който дава гаранции, че той ще бъде устойчив.“

Какво предвижда споразумението с Украйна?

На 30 март 2026 г. в Киев Гюров подписа като служебен премиер 10-годишно споразумение за сигурност между България и Украйна. То предвижда и съвместно производство на дронове. По думите му този политически акт „дава повече възможности, а не задължения“.

„Подписването на такъв договор няма нужда от санкция на парламента, защото това е политически акт“, обясни тогава Гюров пред БНТ. Според БНР споразумението предвижда проучване на възможностите за подкрепа, без ангажимент за конкретни действия. То не може да задължи България да изпрати войски, тъй като такова решение взема Народното събрание.

На 2 октомври в парламента Румен Радев заяви : „Правителството няма да отменя споразумението за сътрудничество с Украйна.“ Министър-председателят уточни: „Никога не съм казвал, че ще суспендирам споразумението, което сключи служебния премиер Гюров с Украйна.“

Защо Гюров настоява за консултации с НАТО?

Член 4 от Северноатлантическия договор позволява на всяка държава от НАТО да поиска консултации, ако смята, че сигурността ѝ е застрашена. Гюров настоя за това на 13 октомври, след втората атака срещу кораби в Черно море.

На 7 октомври, ден след първите удари, президентът Илияна Йотова свика КСНС. Съветът определи консултациите по член 4 като непродуктивни на този етап. Шест дни по-късно бяха ударени още два кораба.

„Настоявам правителството незабавно да поиска консултации по член 4 от Договора за НАТО и да представи конкретен план за защита на българското крайбрежие и корабоплаването“, написа Гюров на 13 октомври. Пред BBC той поясни: „Не говорим за ескалация, а за консултации с нашите съюзници.“ На 16 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че България е поискала от НАТО самолети, зенитно-ракетни комплекси, противодронови системи и патрулна авиация.

Гюров определи реакцията на държавата като „прекалено закъсняла и хаотична“. Георги Кандев, който беше временно изпълняващ длъжността главен секретар на МВР, коментира: „когато работиш в системата за сигурност, знаеш едно - след първия удар не чакаш втория“.

Къде са границите на президентските правомощия?

Президентът е върховен главнокомандващ, председателства КСНС и назначава висшето военно командване по предложение на правителството. Решенията за война и за изпращане на войски са на парламента, а бюджетът на армията и външната политика са в правомощията на правителството и парламента.

„Не искам повече власт. Искам повече отговорност“, заяви Гюров при закриването на кампанията за първия тур в Пловдив. Той вижда отговорността на президента в навременното разпознаване на заплахите, събирането на институциите и ясната публична позиция за необходимите действия. За КСНС уточнява: „Тук не става въпрос да се назовава и да се дават присъди, КСНС не е съд.“ Според него задачата на съвета е „да предприеме мерки за защита“.

Често задавани въпроси

Може ли президентът на България да изпрати войници в Украйна?

Не. Народното събрание одобрява използването на български въоръжени сили извън страната (чл. 84, т. 11 от Конституцията). „Никой няма да изпраща войски никъде“, заяви кандидатът за вицепрезидент Георги Кандев.

Вярно ли е, че Андрей Гюров е казал, че ще прати войски в Украйна?

Не. Factcheck.bg установи, че цитатът, разпространен във Facebook вечерта на 25 октомври 2026 г., е измислен. От кампанията на Гюров потвърдиха, че той никога не е казвал това.

Какво е член 4 на НАТО?

Член 4 от Северноатлантическия договор позволява на всяка съюзническа държава да поиска консултации, ако смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ е застрашена. Тези консултации не са военна операция и не задължават държавите да воюват.

Трябва ли споразумението за сигурност с Украйна да мине през парламента?

Според Андрей Гюров споразумението е политически акт и няма нужда от санкция на парламента. На 2 октомври 2026 г. правителството на Румен Радев заяви, че няма да го отменя.

Кога е балотажът?

Балотажът е в неделя, 1 ноември 2026 г., от 7:00 до 20:00 ч. Андрей Гюров и Георги Кандев се срещат с Илияна Йотова и Кирил Вълчев.

Платен материал от предизборната кампания на Андрей Гюров и Георги Кандев.

Купуването и продаването на гласове е престъпление.

Източници

  1. Конституция на Република България (чл. 84 и чл. 100)
  2. Северноатлантически договор, член 4 (НАТО)
  3. БТА, дрон избухна на 100 метра навътре в България край „Кардам“, 8 август 2026 г.
  4. БТА, ударите по два кораба в изключителната икономическа зона, 6 октомври 2026 г.
  5. БТА, нови удари с дронове по кораби, 13 октомври 2026 г.
  6. БТА, петима спасени и 11 в неизвестност край Крапец, 13 октомври 2026 г.
  7. Президент на Република България, становище след заседанието на КСНС за морската сигурност, 7 октомври 2026 г.
  8. „24 часа“, искането към НАТО за самолети и противодронови системи, 16 октомври 2026 г.
  9. Fakti.bg, Гюров: „Българската територия не се защитава със заровена в пясъка глава“, 7 октомври 2026 г.
  10. Клуб Z, Андрей Гюров по NOVA, 11 октомври 2026 г.
  11. Actualno, Гюров настоява за консултации по член 4, 13 октомври 2026 г.
  12. Actualno, Кандев: „След първия удар не чакаш втория“, 13 октомври 2026 г.
  13. Dnes.bg, Андрей Гюров пред BBC, 14 октомври 2026 г.
  14. Клуб Z, Кандев: „Никой няма да изпраща войски никъде“, 15 октомври 2026 г.
  15. bTV, Андрей Гюров в „120 минути“, 18 октомври 2026 г.
  16. Fakti.bg, Гюров: „Мирът изисква гаранции за сигурност, а не отстъпление пред страха“, 1 октомври 2026 г.
  17. Dnes.bg, Гюров в „120 минути“ за справедливия мир, 20 септември 2026 г.
  18. „Извън ефир“, първо интервю на Гюров и Кандев, 2 септември 2026 г.
  19. Factcheck.bg, „Неверни твърдения за изпращане на български войници в Украйна се използват за предизборна дезинформация“, октомври 2026 г.
  20. БНТ, Гюров и Зеленски подписаха 10-годишно споразумение за сигурност, 30 март 2026 г.
  21. Mediapool, Гюров и Зеленски подписаха 10-годишно споразумение за сигурност, 30 март 2026 г.
  22. БНР, „Правителството няма да отмени споразумението с Украйна“, 2 октомври 2026 г.
  23. OFFNews, Гюров и Кандев закриха кампанията си в Пловдив, 21 октомври 2026 г.